С едно лирическо отклонение, публикувано в блога ми в далечната 2008, на 31 март (понеделник) в 12:32, за да сме по-точни.
Живот на снимка :)
Понеделник, 31 Март, 2008 - 12:32
Категория: Другo
„... Как изобщо е възможна мисълта за роман, когато възвишеното отсъства. Когато съществува само всекидневното - в цялата му предвидимост или още по-лошо в непосилната мистериозност на съсипващи случайности. Всекидневието в неговата бездарност - тук единствено просветва трагичното и възвишеното. В бездарието на всекидневието...” Г. Господинов
Чувствам я – бездарността а всекидневието.. липсата на всякаква импровизираност в случващото се.. и изключенията, които допълват мисълта за „малък свят, малка София, малък квартал...” Чувствам и желанието на толкова много хора, копнежът по нещо необяснимо, ново, вълнуващо.. Мдам, вълнуващо, за което да мислиш поне два дни, заради което да не можеш да спиш... или което да сънуваш. Чувствам и желанието на същите тези хора, когато вълнуващото не се получава, да се опитат да покажат на околните, че не са си губили времето напразно, че са правили толкова интересни и забавни неща...
Снимките... за снимките идеше реч... снимките, които запечатват някаква частица от нас, от живота ни, от преживяванията, от нещата, които ни се струват вълнуващи... или които бихме искали да изглеждат така на снимка... Тази показност, с която качваме снимките в нета, пращаме линкове на приятели, възхищаваме се от техните, коментираме колко добре са си изкарали...
Очарованието на ОНОВА вълнение не е в снимките, нито в публичното им споделяне... То си е само за теб, не може да бъде разказано, не може да бъде определено, не че е мистериозно, но си е само твое...
Обичам да правя снимки... Не за да запечатвам момента, защото той никога не е такъв, какъвто съм го изпитала.. Не за да преразкажа живота си в картини. А защото обичам цветовете, и ги виждам различно, когато снимам. Но това не може да замести онзи миг, вълнуващия, който кара всекидневието да се изниже на пръсти...
Живот на снимка :)
Понеделник, 31 Март, 2008 - 12:32
Категория: Другo
„... Как изобщо е възможна мисълта за роман, когато възвишеното отсъства. Когато съществува само всекидневното - в цялата му предвидимост или още по-лошо в непосилната мистериозност на съсипващи случайности. Всекидневието в неговата бездарност - тук единствено просветва трагичното и възвишеното. В бездарието на всекидневието...” Г. Господинов
Чувствам я – бездарността а всекидневието.. липсата на всякаква импровизираност в случващото се.. и изключенията, които допълват мисълта за „малък свят, малка София, малък квартал...” Чувствам и желанието на толкова много хора, копнежът по нещо необяснимо, ново, вълнуващо.. Мдам, вълнуващо, за което да мислиш поне два дни, заради което да не можеш да спиш... или което да сънуваш. Чувствам и желанието на същите тези хора, когато вълнуващото не се получава, да се опитат да покажат на околните, че не са си губили времето напразно, че са правили толкова интересни и забавни неща...
Снимките... за снимките идеше реч... снимките, които запечатват някаква частица от нас, от живота ни, от преживяванията, от нещата, които ни се струват вълнуващи... или които бихме искали да изглеждат така на снимка... Тази показност, с която качваме снимките в нета, пращаме линкове на приятели, възхищаваме се от техните, коментираме колко добре са си изкарали...
Очарованието на ОНОВА вълнение не е в снимките, нито в публичното им споделяне... То си е само за теб, не може да бъде разказано, не може да бъде определено, не че е мистериозно, но си е само твое...
Обичам да правя снимки... Не за да запечатвам момента, защото той никога не е такъв, какъвто съм го изпитала.. Не за да преразкажа живота си в картини. А защото обичам цветовете, и ги виждам различно, когато снимам. Но това не може да замести онзи миг, вълнуващия, който кара всекидневието да се изниже на пръсти...
RSS Feed
